Изгубената младост

15 jun 2021, 17:06

Poesía » Filosófica

264 0 0

Щом погледна в бъдещето
виждам празнотата...
Напомня, че съм жива
само болката в главата.

Детските години отдалече
махат и ми се усмихват.
Сякаш блед са спомен вече
и силите ми бавно стихват.

"Не ще си позволя да бъда слаба" -
пред децата си на глас изричам
и мисля за изгубената младост
и колко много ги обичам...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.