15 июн. 2021 г., 17:06

Изгубената младост 

  Поэзия » Философская
280 0 0

Щом погледна в бъдещето
виждам празнотата...
Напомня, че съм жива
само болката в главата. 

 

Детските години отдалече 
махат и ми се усмихват.
Сякаш блед са спомен вече
и силите ми бавно стихват.

 

"Не ще си позволя да бъда слаба" - 
пред децата си на глас изричам
и мисля за изгубената младост
и колко много ги обичам... 

© Дани Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??