Jun 15, 2021, 5:06 PM

Изгубената младост 

  Poetry » Phylosophy
279 0 0

Щом погледна в бъдещето
виждам празнотата...
Напомня, че съм жива
само болката в главата. 

 

Детските години отдалече 
махат и ми се усмихват.
Сякаш блед са спомен вече
и силите ми бавно стихват.

 

"Не ще си позволя да бъда слаба" - 
пред децата си на глас изричам
и мисля за изгубената младост
и колко много ги обичам... 

© Дани All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??