Изгубени
Като деца изгубени в гората
се търсиме отчаяно в нощта.
Да се спасим със теб от самотата,
започнахме най-старата игра.
Изграждаме илюзии от пясък,
обвиваме ги в пламъци от страст
и всеки ден се моля на съдбата
да не угасва пламъкът във нас.
Че в този свят, изпълнен със омраза,
едничка днес ни топли любовта
и вярваме - от огъня на ада
ще ни спаси единствена пак тя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бояна Драгиева Todos los derechos reservados
