Като деца изгубени в гората
се търсиме отчаяно в нощта.
Да се спасим със теб от самотата,
започнахме най-старата игра.
Изграждаме илюзии от пясък,
обвиваме ги в пламъци от страст
и всеки ден се моля на съдбата
да не угасва пламъкът във нас.
Че в този свят, изпълнен със омраза,
едничка днес ни топли любовта
и вярваме - от огъня на ада
ще ни спаси единствена пак тя.
© Бояна Драгиева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
