27 mar 2014, 18:28

Изгубени 

  Poesía » Otra
620 0 4

Загубят ли посоката крилете,

сърцето се снижава до калта.

А в ниското виреят страховете,

захапали поредната душа.

 

И губим се понякога нарочно -

умората, когато натежи.

Тогава и надеждата започва

във ниското самотно да кръжи.

 

Оставили отдавна върховете,

там долу се събират на ята

човеци наредени, а в сърцето

трохи от изоставена мечта.

© Ина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??