27.03.2014 г., 18:28 ч.

Изгубени 

  Поезия » Друга
612 0 4

Загубят ли посоката крилете,

сърцето се снижава до калта.

А в ниското виреят страховете,

захапали поредната душа.

 

И губим се понякога нарочно -

умората, когато натежи.

Тогава и надеждата започва

във ниското самотно да кръжи.

 

Оставили отдавна върховете,

там долу се събират на ята

човеци наредени, а в сърцето

трохи от изоставена мечта.

© Ина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??