Загубят ли посоката крилете,
сърцето се снижава до калта.
А в ниското виреят страховете,
захапали поредната душа.
И губим се понякога нарочно -
умората, когато натежи.
Тогава и надеждата започва
във ниското самотно да кръжи.
Оставили отдавна върховете,
там долу се събират на ята
човеци наредени, а в сърцето
трохи от изоставена мечта.
© Ина All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
