Mar 27, 2014, 6:28 PM

Изгубени 

  Poetry » Other
546 0 4

Загубят ли посоката крилете,

сърцето се снижава до калта.

А в ниското виреят страховете,

захапали поредната душа.

 

И губим се понякога нарочно -

умората, когато натежи.

Тогава и надеждата започва

във ниското самотно да кръжи.

 

Оставили отдавна върховете,

там долу се събират на ята

човеци наредени, а в сърцето

трохи от изоставена мечта.

© Ина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??