Загубят ли посоката крилете,
сърцето се снижава до калта.
А в ниското виреят страховете,
захапали поредната душа.
И губим се понякога нарочно -
умората, когато натежи.
Тогава и надеждата започва
във ниското самотно да кръжи.
Оставили отдавна върховете,
там долу се събират на ята
човеци наредени, а в сърцето
трохи от изоставена мечта.
© Ина All rights reserved.
Поздрави!!!