24 feb 2009, 9:31

Изгубени

  Poesía
771 0 2

Аз търся човека във теб,

но все така не го откривам.

Аз търся приятелят в теб,

но все така не го намирам.

И питам се пак: докога

ще бъдем на два бряга различни,

обвити в пашкул суета,

изгубени в мрака самите?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© СТЕФКА ИЛИЕВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрав и прегръдка!!!
  • Аз търся човека във теб,
    но все не го намирам.
    Аз търся приятелят в теб,
    но все не го откривам.
    и питам се пак-до кога,
    на два брега различни,
    обвити в пашкул суета,
    един за друг ще сме безлични.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...