Изгубени
Една илюзия във твоето съзнание,
един отенък и много тишина,
че вярвал си на моето признание,
а аз искала съм да не съм сама.
Една горчива мъка отминава,
когато времето я заличи,
един си идва, друг пък заминава,
а, сгушен, споменът мълчи.
Посрещам ли те или те изпращам,
със теб ли съм или със друг,
отдавна аз въпроси не задавам, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse