Изгубени
Една илюзия във твоето съзнание,
един отенък и много тишина,
че вярвал си на моето признание,
а аз искала съм да не съм сама.
Една горчива мъка отминава,
когато времето я заличи,
един си идва, друг пък заминава,
а, сгушен, споменът мълчи.
Посрещам ли те или те изпращам,
със теб ли съм или със друг,
отдавна аз въпроси не задавам, ...