Тушираме мъката си с алкохол, вярваме в поличби, в пророци. Мечтите ни малки, разпиляни на сол, от хората, роби на милиони пороци. Надеждите, скрити за по-добри времена, ръждясват и се забравят полека. Сърцата скърбят за нелепи неща, уморени ходим по незнайна пътека. Душите ни празни, от незнайно кога, не помнят какво е хубава книга. Лицата красиви, но какво от това, нима пачка пари за всичко ни стига? Ослепяваме бавно, живеем във филм, ние сме роби, а някой ни бие. Сами сме под дебелия облак парфюм, а гримът много силен измамно ни крие.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.