samira (Мариа)
33 38
4 jun 2006, 3:00

Изгубени 

  Poesía
1396 0 13
Тушираме мъката си с алкохол,
вярваме в поличби, в пророци.
Мечтите ни малки, разпиляни на сол,
от хората, роби на милиони пороци.
Надеждите, скрити за по-добри времена,
ръждясват и се забравят полека.
Сърцата скърбят за нелепи неща,
уморени ходим по незнайна пътека.
Душите ни празни, от незнайно кога,
не помнят какво е хубава книга.
Лицата красиви, но какво от това,
нима пачка пари за всичко ни стига?
Ослепяваме бавно, живеем във филм,
ние сме роби, а някой ни бие.
Сами сме под дебелия облак парфюм,
а гримът много силен измамно ни крие.

© Мариа Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Светът е променен,невинността я няма,добродетелите също и това е пагубно за правилното му съществуване!Поздрав за творбата!
  • уникален стих!!браво
    прегръдки от мен
  • Една голяяяяма шестица от мен и един искрен поздрав!
  • Един заслужен поздрав и от Ханк!
  • Интересно!
    Харесва ми!
  • Едно много добро вглеждане в действителността. Поздрав, Мирелче!
  • Прекрасен стих, samira!
  • Благодаря ви за коментарите. Понякокога настроението ти налага да пишеш такива стихове. Иначе е хубаво да мислим позитивно. Поздрави.
  • Великолепно!
    И друг път мисля,че съм ти казвала,че харесвам как пишеш!
    Поздравления!
  • Тъжно е, но е истина. Добре е нещата да се назовават с истинските им имена. Ти си го направила.
  • Харесва ми, защото изразява реалността, а и е написано в много добър стил според мен.
  • "Ослепяваме бавно, живеем във филм"
    Правим го по собствено желание,
    а е необходимо само да си отворим очите!
    Мойсей би казал:"Живи мъртъвци"
    Поздрави!
  • Много добро и истинско стихотворение, хубаво е че поне има хора като теб, които осъзнават тези неща...(6)
Propuestas
: ??:??