Изчезнали в своите мисли...
Изгубени в своето време...
Научаваме своите истини
през фокуса на неведомо бреме.

А после поставяме граници
спрели на пътя... на нищото...
Зациклили с вредните навици
ни връщат в нивото… предишното.

Светлината е само в мечтите ни!
В розово-паралелна реалност.
Галопират тягостно дните ни
гонещи измамна потайност.

Умората натежава ни в костите.
Завесата бавно, но сигурно пада.
Гърлото стискат неказани истини.
Вината издига стръмна преграда.

Изчезнали в своите мисли...
Изгубени в своето време...
Дали ще оставим нещо след себе си
и щафетата кой ще поеме...