Sep 2, 2022, 2:43 PM

Изгубени

Poetry

364 0 0

Изчезнали в своите мисли...
Изгубени в своето време...
Научаваме своите истини
през фокуса на неведомо бреме.

А после поставяме граници
спрели на пътя... на нищото...
Зациклили с вредните навици
ни връщат в нивото… предишното.

Светлината е само в мечтите ни!
В розово-паралелна реалност.
Галопират тягостно дните ни
гонещи измамна потайност.

Умората натежава ни в костите.
Завесата бавно, но сигурно пада.
Гърлото стискат неказани истини.
Вината издига стръмна преграда.

Изчезнали в своите мисли...
Изгубени в своето време...
Дали ще оставим нещо след себе си
и щафетата кой ще поеме...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0