11 dic 2008, 13:34

Изгубени

  Poesía » Otra
621 0 4
Тъгувайки непрестанно
по отминали дни,
не забелязахме
животът
как промени се!
Невъзможно ни бе
да погледнем напред...
усещахме болка!

А светът
вече беше
изчезнал!

Вглъбени
в надежди
за неосъществими идеи,
дори
не разбрахме,
че бяхме
изгубени!

И ето ни, 
тук сме сега,
заровени
в чужда планета!
Жадувайки и
изпитващи
страх
за осъществими копнежи!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Витиня, но аз не претендирам за изчерпателност, нито имам амбициите на поетеса, в този смисъл сигурно си права
    Този текст ми хрумна преди много време( може би преди година), а колкото до този филм, не съм го гледала и нямам представа за какво говориш.
    Приятна вечер и усмивки
  • исках да кажа, че това е всичко друго но не и стихотворение - буквално.
    Колкото до "изгубени в превода" - това е филм!
  • Благодаря ви S_tqh, Веска, Витания.
    Витания, не разбирам въпроса ти, извинявай.
    Усмивки и приятна вечер!
  • в превода ли?
    или това беше филм?
    Жокер?

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...