11 дек. 2008 г., 13:34

Изгубени

619 0 4
Тъгувайки непрестанно
по отминали дни,
не забелязахме
животът
как промени се!
Невъзможно ни бе
да погледнем напред...
усещахме болка!

А светът
вече беше
изчезнал!

Вглъбени
в надежди
за неосъществими идеи,
дори
не разбрахме,
че бяхме
изгубени!

И ето ни, 
тук сме сега,
заровени
в чужда планета!
Жадувайки и
изпитващи
страх
за осъществими копнежи!


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Витиня, но аз не претендирам за изчерпателност, нито имам амбициите на поетеса, в този смисъл сигурно си права
    Този текст ми хрумна преди много време( може би преди година), а колкото до този филм, не съм го гледала и нямам представа за какво говориш.
    Приятна вечер и усмивки
  • исках да кажа, че това е всичко друго но не и стихотворение - буквално.
    Колкото до "изгубени в превода" - това е филм!
  • Благодаря ви S_tqh, Веска, Витания.
    Витания, не разбирам въпроса ти, извинявай.
    Усмивки и приятна вечер!
  • в превода ли?
    или това беше филм?
    Жокер?

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...