Dec 11, 2008, 1:34 PM

Изгубени

  Poetry » Other
622 0 4
Тъгувайки непрестанно
по отминали дни,
не забелязахме
животът
как промени се!
Невъзможно ни бе
да погледнем напред...
усещахме болка!

А светът
вече беше
изчезнал!

Вглъбени
в надежди
за неосъществими идеи,
дори
не разбрахме,
че бяхме
изгубени!

И ето ни, 
тук сме сега,
заровени
в чужда планета!
Жадувайки и
изпитващи
страх
за осъществими копнежи!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Витиня, но аз не претендирам за изчерпателност, нито имам амбициите на поетеса, в този смисъл сигурно си права
    Този текст ми хрумна преди много време( може би преди година), а колкото до този филм, не съм го гледала и нямам представа за какво говориш.
    Приятна вечер и усмивки
  • исках да кажа, че това е всичко друго но не и стихотворение - буквално.
    Колкото до "изгубени в превода" - това е филм!
  • Благодаря ви S_tqh, Веска, Витания.
    Витания, не разбирам въпроса ти, извинявай.
    Усмивки и приятна вечер!
  • в превода ли?
    или това беше филм?
    Жокер?

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...