11.12.2008 г., 13:34

Изгубени

620 0 4
Тъгувайки непрестанно
по отминали дни,
не забелязахме
животът
как промени се!
Невъзможно ни бе
да погледнем напред...
усещахме болка!

А светът
вече беше
изчезнал!

Вглъбени
в надежди
за неосъществими идеи,
дори
не разбрахме,
че бяхме
изгубени!

И ето ни, 
тук сме сега,
заровени
в чужда планета!
Жадувайки и
изпитващи
страх
за осъществими копнежи!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Витиня, но аз не претендирам за изчерпателност, нито имам амбициите на поетеса, в този смисъл сигурно си права
    Този текст ми хрумна преди много време( може би преди година), а колкото до този филм, не съм го гледала и нямам представа за какво говориш.
    Приятна вечер и усмивки
  • исках да кажа, че това е всичко друго но не и стихотворение - буквално.
    Колкото до "изгубени в превода" - това е филм!
  • Благодаря ви S_tqh, Веска, Витания.
    Витания, не разбирам въпроса ти, извинявай.
    Усмивки и приятна вечер!
  • в превода ли?
    или това беше филм?
    Жокер?

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...