1 dic 2011, 9:40

Изгубени мигове...

967 0 1

Минават мигове, изпълнени с мълчание,

минават мигове, пропити с тъга,

минават мигове, с мисловен диалог запълнени,

минават мигове, разяждащи с тревога нашите сърца.

 

Как съжалявам и колко жалко е,

че трябва тихо да мълчим

в стремежа си да пазим другия

от болката, премазваща душите ни сега.

 

Безкрайни пропилени мигове,

в които просто се щадим,

и само нежността в погледа

напомня ни за нашата любов.

 

Как искам с магична пръчка да превърна

страха и болката в любов и страст,

с безкрайна нежност да запълня

изгубените мигове в този свят.

 

За всичко време Ви желая,

дано да свършат скоро миговете пропилени

и с много радост живота да изпълним,

да го превърнем в празник  за щастливите души.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...