1.12.2011 г., 9:40 ч.

Изгубени мигове... 

  Поезия » Бели стихове
709 0 1

Минават мигове, изпълнени с мълчание,

минават мигове, пропити с тъга,

минават мигове, с мисловен диалог запълнени,

минават мигове, разяждащи с тревога нашите сърца.

 

Как съжалявам и колко жалко е,

че трябва тихо да мълчим

в стремежа си да пазим другия

от болката, премазваща душите ни сега.

 

Безкрайни пропилени мигове,

в които просто се щадим,

и само нежността в погледа

напомня ни за нашата любов.

 

Как искам с магична пръчка да превърна

страха и болката в любов и страст,

с безкрайна нежност да запълня

изгубените мигове в този свят.

 

За всичко време Ви желая,

дано да свършат скоро миговете пропилени

и с много радост живота да изпълним,

да го превърнем в празник  за щастливите души.

© Росица Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??