Dec 1, 2011, 9:40 AM

Изгубени мигове...

979 0 1

Минават мигове, изпълнени с мълчание,

минават мигове, пропити с тъга,

минават мигове, с мисловен диалог запълнени,

минават мигове, разяждащи с тревога нашите сърца.

 

Как съжалявам и колко жалко е,

че трябва тихо да мълчим

в стремежа си да пазим другия

от болката, премазваща душите ни сега.

 

Безкрайни пропилени мигове,

в които просто се щадим,

и само нежността в погледа

напомня ни за нашата любов.

 

Как искам с магична пръчка да превърна

страха и болката в любов и страст,

с безкрайна нежност да запълня

изгубените мигове в този свят.

 

За всичко време Ви желая,

дано да свършат скоро миговете пропилени

и с много радост живота да изпълним,

да го превърнем в празник  за щастливите души.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...