Изгубени слънца

13 mar 2009, 23:10

Poesía

747 0 2

Денят тъгува -
дълъг и самотен...
Но чу отнякъде
гласа ти
и осия ме
с рой слънца!
Дъгата заблестя
в очите му,
още неизсъхнали
от сълзите!
С вятъра
косите тръгнаха. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Изгубени слънца

Искате да прочетете повече?

Propuestas