Повярвах си, че мога да обгърна,
Земята да обхвана със ръце.
На всеки удар исках да отвърна.
Морето беше ми до колене.
Но времето летеше безвъзвратно.
Годините препускаха и те.
От моя дом, отдалечен стократно,
търсех своето изгубено сърце.
Скитах по самотни магистрали,
стигах непознати брегове.
Палех свещи и издигах катедрали,
ходих и къде ли още не... ...