Изгубено сърце
Повярвах си, че мога да обгърна,
Земята да обхвана със ръце.
На всеки удар исках да отвърна.
Морето беше ми до колене.
Но времето летеше безвъзвратно.
Годините препускаха и те.
От моя дом, отдалечен стократно,
търсех своето изгубено сърце.
Скитах по самотни магистрали,
стигах непознати брегове.
Палех свещи и издигах катедрали,
ходих и къде ли още не...
А от него нямаше и помен.
Тръгнах си безкрайно уморен.
Прибрах се изтощен, виновен
и само миг преди да се призная победен...
Намерих го! Завито с одеяло.
Навярно ще попитате - къде?
То тука винаги си е стояло -
в усмивката на моето дете.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Леонид Стоянов Все права защищены
