Изгубено сърце
Повярвах си, че мога да обгърна,
Земята да обхвана със ръце.
На всеки удар исках да отвърна.
Морето беше ми до колене.
Но времето летеше безвъзвратно.
Годините препускаха и те.
От моя дом, отдалечен стократно,
търсех своето изгубено сърце.
Скитах по самотни магистрали,
стигах непознати брегове.
Палех свещи и издигах катедрали,
ходих и къде ли още не...
А от него нямаше и помен.
Тръгнах си безкрайно уморен.
Прибрах се изтощен, виновен
и само миг преди да се призная победен...
Намерих го! Завито с одеяло.
Навярно ще попитате - къде?
То тука винаги си е стояло -
в усмивката на моето дете.
© Леонид Стоянов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
За усмивките на нашите деца! Прочувствен стих, Леонид, поздравления!!!
-
Благодарности към всички!
fraula(Васка)-радвам се,че си го усетила...
Заради Вас си струва човек да пише и публикува!
Благодаря още веднъж! -
Ако знаеш само как ми харесва това стихотворение!Чета го вече доста пъти, но не ми омръзва...и мисля че това не би могло да се случи!
Прелестно е просто!
А финалът...честно ти казвам, почти ме разплака!
Много,много хубаво стихотворение
-
Прекрасно!Много мило ми стана на финала.
Нашите дечица са нашето богатсво и смисъл на дните ни.
Поздрави ,Льони!! -
!!!
Невероятен стих!Много ми хареса!
поздрав! -
Не очаквах такъв финал! Нямам какво да кажа... невероятно!
-
И аз аплодирам!
Поздрави! -
Страхотен финал на много хубав стих!
Поздрави! -
Децата са най-голямата радост за един родител. Изключително красиви стихове. Плени ме...
-
Много задушевно!
-
Радвам се да те чета!
Стиховете ти ми допадат, близки са до същността ми!
Поздрав! -
!!!*
много добър финал! -
Без думи...!
-
Мило и драго ми беше да прочета...
този красив светъл стих...всичко което
сме изгубили се крие в усмивката на децата ни...
с обич, Леонид. -
Чудесен стих! Поздрав!
-
Да!Нежно, красиво и така вярно!
-
Страхтно! Браво, Лео!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
