1 dic 2007, 13:58

Изгубих ли църквата

  Poesía
932 0 17
Изгубих ли църквата
в душата си, погубих ли и
последното зачатие
на зрънцето надежда,
укриващо се във очите ти?...

И днес… подобно ведро
чувство е за двама -
тя свети във обкова нов
познах те, ти не си измама
или пък призрачен мираж…

До порти райски
с теб сме двама.
Един със друг -
ръце преплетени. И за кураж…
нашите длани са усетени.

Живей със мен,
живей, макар и в огнен сън…
макар, невидим
и недалеч, и не отвън.
Но в този плен…

А в този плен, откривай
пак пламтяща жар,
и вдъхновено ярък,
изпепеляващ ни
свещен пожар.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...