Изгубих ли църквата
Изгубих ли църквата
в душата си, погубих ли и
последното зачатие
на зрънцето надежда,
укриващо се във очите ти?...
И днес… подобно ведро
чувство е за двама -
тя свети във обкова нов
познах те, ти не си измама
или пък призрачен мираж…
До порти райски
с теб сме двама.
Един със друг -
ръце преплетени. И за кураж…
нашите длани са усетени.
Живей със мен,
живей, макар и в огнен сън…
макар, невидим
и недалеч, и не отвън.
Но в този плен…
А в този плен, откривай
пак пламтяща жар,
и вдъхновено ярък,
изпепеляващ ни
свещен пожар.
в душата си, погубих ли и
последното зачатие
на зрънцето надежда,
укриващо се във очите ти?...
И днес… подобно ведро
чувство е за двама -
тя свети във обкова нов
познах те, ти не си измама
или пък призрачен мираж…
До порти райски
с теб сме двама.
Един със друг -
ръце преплетени. И за кураж…
нашите длани са усетени.
Живей със мен,
живей, макар и в огнен сън…
макар, невидим
и недалеч, и не отвън.
Но в този плен…
А в този плен, откривай
пак пламтяща жар,
и вдъхновено ярък,
изпепеляващ ни
свещен пожар.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
Поздрави! 
