10 sept 2007, 10:52

Изгубих се

Poesía

764 0 5

Изгубих се...

Из дълбините на душата си.

Оказа се,

че има скрити лабиринти.

Заплаках...

Без да искам, там, изгубена...

Намерих се...

Удавена от спомени.

Боли ме...

Толкова отровни са...

Опитах се

да заблудя сърцето си...

Успях ли?

Не!

По-силно е от разума...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

petinka67 (Петя Кръстева)

Колко е трудна борбата помежду им...
Поздрави!

2007-09-11T10:39:58+03:00
Love (Ванина)

Понякога сърцето не слуша разума!
Всъщност-винаги!
Поздрав!

2007-09-10T15:03:15+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Мила Нада , натъжи ме , а толкова хубаво си написала този стих. Усмихни се , мила, продължи по пътя си с надежда и обич.До теб сме.

2007-09-10T12:59:15+03:00
Aneta_kz (Анета)

Тъжен, но много хубав стих!
Поздрав и прегръдка за теб, Надя!

2007-09-10T11:45:11+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Остави спомените като уроци,намери се истинската и продължи!
Хубав стих!

2007-09-10T10:56:41+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0