10 sept 2007, 10:52

Изгубих се

Poesía

771 0 5

Изгубих се...

Из дълбините на душата си.

Оказа се,

че има скрити лабиринти.

Заплаках...

Без да искам, там, изгубена...

Намерих се...

Удавена от спомени.

Боли ме...

Толкова отровни са...

Опитах се

да заблудя сърцето си...

Успях ли?

Не!

По-силно е от разума...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

petinka67 (Петя Кръстева)

Колко е трудна борбата помежду им...
Поздрави!

2007-09-11T10:39:58+03:00
Love (Ванина)

Понякога сърцето не слуша разума!
Всъщност-винаги!
Поздрав!

2007-09-10T15:03:15+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Мила Нада , натъжи ме , а толкова хубаво си написала този стих. Усмихни се , мила, продължи по пътя си с надежда и обич.До теб сме.

2007-09-10T12:59:15+03:00
Aneta_kz (Анета)

Тъжен, но много хубав стих!
Поздрав и прегръдка за теб, Надя!

2007-09-10T11:45:11+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Остави спомените като уроци,намери се истинската и продължи!
Хубав стих!

2007-09-10T10:56:41+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0