10 сент. 2007 г., 10:52

Изгубих се

772 0 5

Изгубих се...

Из дълбините на душата си.

Оказа се,

че има скрити лабиринти.

Заплаках...

Без да искам, там, изгубена...

Намерих се...

Удавена от спомени.

Боли ме...

Толкова отровни са...

Опитах се

 да заблудя сърцето си...

Успях ли?

Не!

По-силно е от разума...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Колко е трудна борбата помежду им...
    Поздрави!
  • Понякога сърцето не слуша разума!
    Всъщност-винаги!
    Поздрав!
  • Мила Нада , натъжи ме , а толкова хубаво си написала този стих. Усмихни се , мила, продължи по пътя си с надежда и обич.До теб сме.
  • Тъжен, но много хубав стих!
    Поздрав и прегръдка за теб, Надя!
  • Остави спомените като уроци,намери се истинската и продължи!
    Хубав стих!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...