10.09.2007 г., 10:52

Изгубих се

763 0 5

Изгубих се...

Из дълбините на душата си.

Оказа се,

че има скрити лабиринти.

Заплаках...

Без да искам, там, изгубена...

Намерих се...

Удавена от спомени.

Боли ме...

Толкова отровни са...

Опитах се

 да заблудя сърцето си...

Успях ли?

Не!

По-силно е от разума...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Колко е трудна борбата помежду им...
    Поздрави!
  • Понякога сърцето не слуша разума!
    Всъщност-винаги!
    Поздрав!
  • Мила Нада , натъжи ме , а толкова хубаво си написала този стих. Усмихни се , мила, продължи по пътя си с надежда и обич.До теб сме.
  • Тъжен, но много хубав стих!
    Поздрав и прегръдка за теб, Надя!
  • Остави спомените като уроци,намери се истинската и продължи!
    Хубав стих!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...