10.09.2007 г., 10:52 ч.

Изгубих се 

  Поезия
572 0 5

Изгубих се...

Из дълбините на душата си.

Оказа се,

че има скрити лабиринти.

Заплаках...

Без да искам, там, изгубена...

Намерих се...

Удавена от спомени.

Боли ме...

Толкова отровни са...

Опитах се

 да заблудя сърцето си...

Успях ли?

Не!

По-силно е от разума...

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Колко е трудна борбата помежду им...
    Поздрави!
  • Понякога сърцето не слуша разума!
    Всъщност-винаги!
    Поздрав!
  • Мила Нада , натъжи ме , а толкова хубаво си написала този стих. Усмихни се , мила, продължи по пътя си с надежда и обич.До теб сме.
  • Тъжен, но много хубав стих!
    Поздрав и прегръдка за теб, Надя!
  • Остави спомените като уроци,намери се истинската и продължи!
    Хубав стих!
Предложения
: ??:??