Sep 10, 2007, 10:52 AM

Изгубих се

Poetry

767 0 5

Изгубих се...

Из дълбините на душата си.

Оказа се,

че има скрити лабиринти.

Заплаках...

Без да искам, там, изгубена...

Намерих се...

Удавена от спомени.

Боли ме...

Толкова отровни са...

Опитах се

да заблудя сърцето си...

Успях ли?

Не!

По-силно е от разума...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

petinka67 (Петя Кръстева)

Колко е трудна борбата помежду им...
Поздрави!

2007-09-11T10:39:58+03:00
Love (Ванина)

Понякога сърцето не слуша разума!
Всъщност-винаги!
Поздрав!

2007-09-10T15:03:15+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Мила Нада , натъжи ме , а толкова хубаво си написала този стих. Усмихни се , мила, продължи по пътя си с надежда и обич.До теб сме.

2007-09-10T12:59:15+03:00
Aneta_kz (Анета)

Тъжен, но много хубав стих!
Поздрав и прегръдка за теб, Надя!

2007-09-10T11:45:11+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Остави спомените като уроци,намери се истинската и продължи!
Хубав стих!

2007-09-10T10:56:41+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0