29 jun 2007, 10:14

Изгубих се

  Poesía
1.3K 0 15
Изгубих се!
Като прокуден ангел.
(Самотата няма друго име)
Някой дълго време ме е чакал.
А аз му шепнех:
"Намери ме!"

Разминах се!
Сред толкоз измерения...
(Че пътищата им са тайни)
Проклинах се!
И търсех изкупления!
Намразих и очите си издайни!

Изплаках се!
И пресолих моретата.
(По дъната им- остатъци от мене)
Остана ми утехата в надеждата.
Че някой,
някой ден ще ги намери.
..................................................
Изгубих се!
Като целунат дявол...
(Нарича се обичане. До голо)
Сълзите ти в очите ти ми дават...
Посоката.
И ИСТИНСКИЯ ОГЪН!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...