20 mar 2008, 17:40

Изгубих себе си

1K 0 3
Днес не съм себе си. Друга съм!
Това достатъчно личи.
Разкъсвана бях! Силна съм,
но още във очите ми сълза блести!

Колкото на твърда аз да се преструвам,
белезите във душата ми личат.
Тъжно бе, когато се сбогувах
с спомените, дето още ми шептят!

Ранена бях! Едва ли някога ще мога да забравя
мъката в сърцето, която толкова ме промени!
Но просто искам всичко в миналото да оставя...
Нека най-накрая преболи!

Защото нямам сили вече да се боря.
Изгубих себе си във тази битка толкова без край!
Очите си изплаках и се моля
скоро да е утешителният край!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....