20 мар. 2008 г., 17:40
Изгубих себе си
Днес не съм себе си. Друга съм!
Това достатъчно личи.
Разкъсвана бях! Силна съм,
но още във очите ми сълза блести!
Колкото на твърда аз да се преструвам,
белезите във душата ми личат.
Тъжно бе, когато се сбогувах
с спомените, дето още ми шептят!
Ранена бях! Едва ли някога ще мога да забравя
мъката в сърцето, която толкова ме промени!
Но просто искам всичко в миналото да оставя...
Нека най-накрая преболи!
Защото нямам сили вече да се боря.
Изгубих себе си във тази битка толкова без край!
Очите си изплаках и се моля
скоро да е утешителният край!
Това достатъчно личи.
Разкъсвана бях! Силна съм,
но още във очите ми сълза блести!
Колкото на твърда аз да се преструвам,
белезите във душата ми личат.
Тъжно бе, когато се сбогувах
с спомените, дето още ми шептят!
Ранена бях! Едва ли някога ще мога да забравя
мъката в сърцето, която толкова ме промени!
Но просто искам всичко в миналото да оставя...
Нека най-накрая преболи!
Защото нямам сили вече да се боря.
Изгубих себе си във тази битка толкова без край!
Очите си изплаках и се моля
скоро да е утешителният край!
© Валентина Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Поздравявам те
-
Поздравявам те
-
''Очите си изплаках и се моля
скоро да е утешителният край!''
От сърце ти желая да е много,много скоро!Бъди силна
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
