Изгубих себе си
Днес не съм себе си. Друга съм!
Това достатъчно личи.
Разкъсвана бях! Силна съм,
но още във очите ми сълза блести!
Колкото на твърда аз да се преструвам,
белезите във душата ми личат.
Тъжно бе, когато се сбогувах
с спомените, дето още ми шептят!
Ранена бях! Едва ли някога ще мога да забравя
мъката в сърцето, която толкова ме промени!
Но просто искам всичко в миналото да оставя...
Нека най-накрая преболи!
Защото нямам сили вече да се боря.
Изгубих себе си във тази битка толкова без край!
Очите си изплаках и се моля
скоро да е утешителният край!
Това достатъчно личи.
Разкъсвана бях! Силна съм,
но още във очите ми сълза блести!
Колкото на твърда аз да се преструвам,
белезите във душата ми личат.
Тъжно бе, когато се сбогувах
с спомените, дето още ми шептят!
Ранена бях! Едва ли някога ще мога да забравя
мъката в сърцето, която толкова ме промени!
Но просто искам всичко в миналото да оставя...
Нека най-накрая преболи!
Защото нямам сили вече да се боря.
Изгубих себе си във тази битка толкова без край!
Очите си изплаках и се моля
скоро да е утешителният край!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Все права защищены
