Mar 20, 2008, 5:40 PM

Изгубих себе си

Poetry » Love

1K 0 3

Днес не съм себе си. Друга съм!
Това достатъчно личи.
Разкъсвана бях! Силна съм,
но още във очите ми сълза блести!

Колкото на твърда аз да се преструвам,
белезите във душата ми личат.
Тъжно бе, когато се сбогувах
с спомените, дето още ми шептят!

Ранена бях! Едва ли някога ще мога да забравя
мъката в сърцето, която толкова ме промени!
Но просто искам всичко в миналото да оставя...
Нека най-накрая преболи!

Защото нямам сили вече да се боря.
Изгубих себе си във тази битка толкова без край!
Очите си изплаках и се моля
скоро да е утешителният край!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vanesa_crazy (Ванеса)

Поздравявам те

2008-03-21T16:08:08+02:00
vanesa_crazy (Ванеса)

Поздравявам те

2008-03-21T16:05:52+02:00
fraulia (Васка Мадарова)

''Очите си изплаках и се моля
скоро да е утешителният край!''

От сърце ти желая да е много,много скоро!Бъди силна

2008-03-20T19:11:32+02:00

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0