20 jun 2008, 16:16

Изгубих те

  Poesía
903 0 23

 

потърсих те във утрото
преди да съмне
не те открих и в залеза
зад планината
пребродих
на луната погледа
разплетох
нишките на вятъра
изгубила те бях…
и… засънувах те
с дъга от топлата роса
наметната
по клепките
със пъстро светнали
капчици
малки слънца
и под акорди
от грейнали кестени
с цветята
танцуваща валс
с дъхави стъпки
тревите прегърнала…

сега се сбъдвам в теб
да те завърна…
          … моя мечта


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дора Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...