2 nov 2010, 21:56

Изгубих те 

  Poesía » De amor
832 0 7

Изгубих те, тъй както ключове се губят -
нелепо, безразсъдно и комично,
след теб и част от себе си прокудих,
онази, дето тихо те обичаше.

Изгубих те, като съня нетраен по ресниците -
внезапно, неусетно, непонятно,
сърцето ми сега е сноп от оголели жици
и самота е неизбежната му вероятност.

Изгубих те, тъй както ръкавиците си в автобуса -
разсеяна, забързана и замечтана,
сега висулка ледена във вените е пулсът,
а погледът ми - дупка, бездна, рана.

Изгубих те и все едно от себе си си тръгнах
от страх, от гняв, от безразличие.
Кажи ми как отново във деня си да те върна -
и днес, и утре, просто тихо да обичам?

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??