Изгубих те
Изгубих те, тъй както ключове се губят -
нелепо, безразсъдно и комично,
след теб и част от себе си прокудих,
онази, дето тихо те обичаше.
Изгубих те, като съня нетраен по ресниците -
внезапно, неусетно, непонятно,
сърцето ми сега е сноп от оголели жици
и самота е неизбежната му вероятност.
Изгубих те, тъй както ръкавиците си в автобуса -
разсеяна, забързана и замечтана,
сега висулка ледена във вените е пулсът,
а погледът ми - дупка, бездна, рана.
Изгубих те и все едно от себе си си тръгнах
от страх, от гняв, от безразличие.
Кажи ми как отново във деня си да те върна -
и днес, и утре, просто тихо да обичам?
© Даниела All rights reserved.
