4 jun 2007, 11:53

Изгубих те в шоколада

  Poesía
925 0 3
 

Престани да ме гледаш от лицата на другите хора.

За теб ме няма в тази и във всички други вселени.

Погледите ни изпариха достатъчно черни дупки.

Остана само една и тя е облечена в моите дрехи.


Никога няма да съумееш да ме издишаш напълно.

Ще ме вдишваш по-често дори от твоята цигара.

Но аз съм по-изстудена и от  утрешната ти бира.

И съм единствената ти истинска татуировка.


Продължавай да търсиш онова заветно ченгелче,

делящо името ти от шоколада в лилава опаковка.

Аз отивам да се изгубя станиолено  някъде другаде

и да раздам парченцата от теб на диабетици.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...