Изгубих те в шоколада
Престани да ме гледаш от лицата на другите хора.
За теб ме няма в тази и във всички други вселени.
Погледите ни изпариха достатъчно черни дупки.
Остана само една и тя е облечена в моите дрехи.
Никога няма да съумееш да ме издишаш напълно.
Ще ме вдишваш по-често дори от твоята цигара.
Но аз съм по-изстудена и от утрешната ти бира.
И съм единствената ти истинска татуировка.
Продължавай да търсиш онова заветно ченгелче,
делящо името ти от шоколада в лилава опаковка.
Аз отивам да се изгубя станиолено някъде другаде
и да раздам парченцата от теб на диабетици.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Василева Всички права запазени
