Изгубвам се

Безразличието тихо прокарва тунел,
по който спомените прозират.
В дъното вижда се крайната цел-
две души без път резонират.

Сънищата мълчат в отговор необясним,
словата не достигат сърцата студени,
устните трепнат, изпили дъха
на страстта, тайнствена в дните броени.

Колко още можем до края
да бъдем себе си или роби
на алчността, да искаме безкрая,
скитащи в лунната сянка герои.