Изгубвам се

18.02.2024 г., 22:32 ч.

Поезия » Любовна

255 1 0

Безразличието тихо прокарва тунел,
по който спомените прозират.
В дъното вижда се крайната цел-
две души без път резонират.

Сънищата мълчат в отговор необясним,
словата не достигат сърцата студени,
устните трепнат, изпили дъха
на страстта, тайнствена в дните броени.

Колко още можем до края
да бъдем себе си или роби
на алчността, да искаме безкрая,
скитащи в лунната сянка герои.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.