9 oct 2007, 10:10

Изгубване

  Poesía
1.3K 1 6
Студено е, когато спя до теб
и няма обич, няма топлина.
Замръзвам бавно - ставам кубче лед,
със теб се чувствам още по-сама.
        Загубих колорита си в смирение
        и станах бледа - в черно бял нюанс.
        Студено ми е, нямам настроение
        за името - съпружески баланс...
               Увяхвам... съхна като цвете
                без радост, слънце и вода.
                Отивам си, превръщам се във пепел,
                от самота, без лична свобода...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© НН Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...