Oct 9, 2007, 10:10 AM

Изгубване

  Poetry
1.3K 1 6
Студено е, когато спя до теб
и няма обич, няма топлина.
Замръзвам бавно - ставам кубче лед,
със теб се чувствам още по-сама.
        Загубих колорита си в смирение
        и станах бледа - в черно бял нюанс.
        Студено ми е, нямам настроение
        за името - съпружески баланс...
               Увяхвам... съхна като цвете
                без радост, слънце и вода.
                Отивам си, превръщам се във пепел,
                от самота, без лична свобода...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© НН Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...