9 окт. 2007 г., 10:10

Изгубване

Поэзия

1.3K 1 6

Студено е, когато спя до теб
и няма обич, няма топлина.
Замръзвам бавно - ставам кубче лед,
със теб се чувствам още по-сама.
        Загубих колорита си в смирение
        и станах бледа - в черно бял нюанс.
        Студено ми е, нямам настроение
        за името - съпружески баланс...
               Увяхвам... съхна като цвете
                без радост, слънце и вода.
                Отивам си, превръщам се във пепел,
                от самота, без лична свобода...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

poem_lady (Фери)

много тъжно, но и нежно.
хареса ми!

2010-11-20T00:22:09+02:00
Девил (Гардения )

Любовта когато не стига, без вина отива си сама!!!

2008-03-26T09:09:23+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Без обич е черен светът!
Хубав, но тъжен стих, с обич.

2007-10-09T14:30:51+03:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

Тъжно е, когато липсва обичта.

2007-10-09T13:55:50+03:00
Нелли (НН Тодорова)

благодаря!

2007-10-09T12:13:24+03:00