Изгубване
Студено е, когато спя до теб
и няма обич, няма топлина.
Замръзвам бавно - ставам кубче лед,
със теб се чувствам още по-сама.
Загубих колорита си в смирение
и станах бледа - в черно бял нюанс.
Студено ми е, нямам настроение
за името - съпружески баланс...
Увяхвам... съхна като цвете
без радост, слънце и вода.
Отивам си, превръщам се във пепел,
от самота, без лична свобода...
и няма обич, няма топлина.
Замръзвам бавно - ставам кубче лед,
със теб се чувствам още по-сама.
Загубих колорита си в смирение
и станах бледа - в черно бял нюанс.
Студено ми е, нямам настроение
за името - съпружески баланс...
Увяхвам... съхна като цвете
без радост, слънце и вода.
Отивам си, превръщам се във пепел,
от самота, без лична свобода...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© НН Тодорова Всички права запазени
