29 ene 2008, 15:55

Изход

  Poesía » Otra
1.2K 0 3

                                        Едно  сърце  престана  да  тупти,

                                        кръвта във вените замръзна.

                                        Сърцето ти, бабо, почивка си даде

                                        след дългите нощи и дни

                                                                     труд непрестанен.

                                        Ръцете ти отрудени и те почиват -

                                                                     отпуснати сега.

                                        Днес ръцете ти не ще се вдигнат

                                                                           за прегръдка, 

                                        когато дойда за последно "Сбогом!".

                                        Очите ти да се засмеят няма,

                                        както ме посрещаш вън на прага

                                        и няма да ми кажеш вече:

                                        "Добре дошла!",

                                                                      че идвам отдалече. 

                                        Отиде си от нас наранина,

                                                                     недочакала утрото.

                                        Беше си ранобудна.

                                        Отиде си тихо от дома.

                                        Почивай в мир!

                                        Но мъртвите не спят,

                                                             отвъд го няма твоя гроб. 

                                        За този свят си вече мъртва,

                                        дано в другия си влязла за живот! 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Сергеевна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...