29 ene 2008, 15:55

Изход

  Poesía » Otra
1.2K 0 3

                                        Едно  сърце  престана  да  тупти,

                                        кръвта във вените замръзна.

                                        Сърцето ти, бабо, почивка си даде

                                        след дългите нощи и дни

                                                                     труд непрестанен.

                                        Ръцете ти отрудени и те почиват -

                                                                     отпуснати сега.

                                        Днес ръцете ти не ще се вдигнат

                                                                           за прегръдка, 

                                        когато дойда за последно "Сбогом!".

                                        Очите ти да се засмеят няма,

                                        както ме посрещаш вън на прага

                                        и няма да ми кажеш вече:

                                        "Добре дошла!",

                                                                      че идвам отдалече. 

                                        Отиде си от нас наранина,

                                                                     недочакала утрото.

                                        Беше си ранобудна.

                                        Отиде си тихо от дома.

                                        Почивай в мир!

                                        Но мъртвите не спят,

                                                             отвъд го няма твоя гроб. 

                                        За този свят си вече мъртва,

                                        дано в другия си влязла за живот! 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Сергеевна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....