29 ene 2008, 15:55

Изход

  Poesía » Otra
1.2K 0 3

                                        Едно  сърце  престана  да  тупти,

                                        кръвта във вените замръзна.

                                        Сърцето ти, бабо, почивка си даде

                                        след дългите нощи и дни

                                                                     труд непрестанен.

                                        Ръцете ти отрудени и те почиват -

                                                                     отпуснати сега.

                                        Днес ръцете ти не ще се вдигнат

                                                                           за прегръдка, 

                                        когато дойда за последно "Сбогом!".

                                        Очите ти да се засмеят няма,

                                        както ме посрещаш вън на прага

                                        и няма да ми кажеш вече:

                                        "Добре дошла!",

                                                                      че идвам отдалече. 

                                        Отиде си от нас наранина,

                                                                     недочакала утрото.

                                        Беше си ранобудна.

                                        Отиде си тихо от дома.

                                        Почивай в мир!

                                        Но мъртвите не спят,

                                                             отвъд го няма твоя гроб. 

                                        За този свят си вече мъртва,

                                        дано в другия си влязла за живот! 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Сергеевна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...