Изход
Едно сърце престана да тупти,
кръвта във вените замръзна.
Сърцето ти, бабо, почивка си даде
след дългите нощи и дни
труд непрестанен.
Ръцете ти отрудени и те почиват -
отпуснати сега.
Днес ръцете ти не ще се вдигнат
за прегръдка,
когато дойда за последно "Сбогом!".
Очите ти да се засмеят няма,
както ме посрещаш вън на прага
и няма да ми кажеш вече:
"Добре дошла!",
че идвам отдалече.
Отиде си от нас наранина,
недочакала утрото.
Беше си ранобудна.
Отиде си тихо от дома.
Почивай в мир!
Но мъртвите не спят,
отвъд го няма твоя гроб.
За този свят си вече мъртва,
дано в другия си влязла за живот!
© Александра Сергеевна All rights reserved.
