ИЗХОД
Ти казваш - тъй ми е добре -
не дириш нови светове,
а чакаш бъдещето ново,
но то не идва наготово.
Проклинаш старите окови,
а все не сменяш ги за нови.
Пропускаш шансове, късмет,
а после тюхкаш се навред.
Не псувай, а вземи това,
което дават ти сега -
но точно си плати цената,
със борч не вкарвай си белята.
Дори и друг да ти плати -
ще трябва да го връщаш ти.
Роден ли си, мъртвец ще си
и друг не може те смени.
Цената на живота знай -
със него ти не си играй.
Щом плащаш си - напред вървиш,
а иначе съдба кориш.
Натрупаш ли голяма сметка -
затваря се за теб пътечка,
ще трябва двойно да платиш -
след туй напред да продължиш.
И не роптай срещу съдбата -
не е виновна тя, горката,
затуй, че волно си живял -
във младост сили разпилял.
Дългът ще стегне ти сърцето
и мрак ще падне на лицето.
Останеш ли накрая сам -
то значи, че не си живял.
© Гергана Спасова Todos los derechos reservados