27 нояб. 2008 г., 19:05

Изход 

  Поэзия » Философская
828 0 1

ИЗХОД

 

Ти казваш - тъй ми е добре -

не дириш нови светове,

а чакаш бъдещето ново,

но то не идва наготово.

 

Проклинаш старите окови,

а все не сменяш ги за нови.

Пропускаш шансове, късмет,

а после тюхкаш се навред.

 

Не псувай, а вземи това,

което дават ти сега -

но точно си плати цената,

със борч не вкарвай си белята.

 

Дори и друг да ти плати -

ще трябва да го връщаш ти.

Роден ли си, мъртвец ще си

и друг не може те смени.

 

Цената на живота знай -

със него ти не си играй.

Щом плащаш си - напред вървиш,

а иначе съдба кориш.

 

Натрупаш ли голяма сметка -

затваря се за теб пътечка,

ще трябва двойно да платиш -

след туй напред да продължиш.

 

И не роптай срещу съдбата -

не е виновна тя, горката,

затуй, че волно си живял -

във младост сили разпилял.

 

Дългът ще стегне ти сърцето

и мрак ще падне на лицето.

Останеш ли накрая сам -

то значи, че не си живял.

© Гергана Спасова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??