27 нояб. 2008 г., 19:05

Изход

1.1K 0 1

ИЗХОД

 

Ти казваш - тъй ми е добре -

не дириш нови светове,

а чакаш бъдещето ново,

но то не идва наготово.

 

Проклинаш старите окови,

а все не сменяш ги за нови.

Пропускаш шансове, късмет,

а после тюхкаш се навред.

 

Не псувай, а вземи това,

което дават ти сега -

но точно си плати цената,

със борч не вкарвай си белята.

 

Дори и друг да ти плати -

ще трябва да го връщаш ти.

Роден ли си, мъртвец ще си

и друг не може те смени.

 

Цената на живота знай -

със него ти не си играй.

Щом плащаш си - напред вървиш,

а иначе съдба кориш.

 

Натрупаш ли голяма сметка -

затваря се за теб пътечка,

ще трябва двойно да платиш -

след туй напред да продължиш.

 

И не роптай срещу съдбата -

не е виновна тя, горката,

затуй, че волно си живял -

във младост сили разпилял.

 

Дългът ще стегне ти сърцето

и мрак ще падне на лицето.

Останеш ли накрая сам -

то значи, че не си живял.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Спасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...